Няма опасност да вземе в дългова спирала, но можем да се озовем в спирала на дефицити. Така икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев коментира пред bTV приетият на първо четене в комисия бюджет за тази година.
По думите му в година на растеж, каквато се очаква да бъде настоящата, беше добре да свием дефицита и да вървим към балансиран държавен бюджет, по този начин и дългът ще бъде по-малък.
Бившият социален министър Христина Христова, която също бе гост в студиото, добави, че текущият разчет идва на фона на три тежки кризи - пандемия, инфлация, енергийна криза.
Според нея не е добре да чакаме инфлацията да даде резултати, затова социалните разходи не са излишни. „С 280 млн. лв. са увеличени социалните разходи, но инфлацията се усеща в магазините“, каза тя.
Петър Ганев добави, че средногодишната инфлация може да се покачи, тогава ще бъде активен и диалогът за пенсиите във втората евентуална актуализация на бюджета през лятото.
Той обясни още, че очакваната средногодишна инфлация в бюджета е 5,5%, но данните на БНБ са за 7,5% инфлация в края на декември, което не е средногодишна инфлация и оттам идва разминаването. „Един от големите дебати тепърва предстои и той е свързан и с инфлацията - прогнозата за вдигане на пенсиите и за увеличението им е с около 6%, което стъпва в на ръста на осигурителния доход от 10% и по-малък ръст от средногодишната инфлация. БНБ казва, че тя ще се успокои, но все пак през 2022 г. ще бъде по-голяма и затова според мен дебатът за пенсиите ще е активен и по време на второто четене в пленарната зала на Бюджет 2022, а също и при актуализацията на разчетите, която се очаква през юли", обясни Ганев.
От своя Христова подчерта, че ако няма защита на уязвимите групи, няма да има нормално качество на живота на хората.
По думите ѝ броят на бедните в България е твърде голям - над 24%. Няма как да не се подпомогнат родителите на отсъстващи деца, на бедни семейства с деца. Не може да се остане със скръстени ръце, категорична е тя.
Ганев обаче подчерта, че за тази и в следващите две години се планира по около 5 млрд. лв. дефицит, което прави общо над 15 млрд. лв. нов дълг.
„Ще сме в серпантина на дефицити. Това значи, че дефицитът ще е повече от нужното за избраната година. Но искам да уточня, че разхищаване е, когато правим разноски и недостиг, без да реализираме обществени резултати. А когато даваме през доста необятни групи, през детски, през пенсии, не реализираме нищо “, обясни Ганев.


Най-богатите 10% от потребителите нанасят най-тежките щети на планетата - и вероятно сте сред тях
Морето в Гърция срещу родното море: Вечният спор къде е по-евтино
ЕЦБ: България вече е в еврозоната, докато останалите кандидати изостават
След началото на сезона: Прогнози за туризма по Черноморието
Европейците се страхуват да харчат пари и това вреди на икономиката
AI и VR превръщат публиката в съавтор на имерсивното изкуство
В ерата на AI SaaS компаниите трябва да се променят, за да останат на пазара
Фондовият пазар в САЩ е скъп, но не чак тревожно
Марвин Кинг: Анди Бърнам трябва да е смел
Твърде рано е да дишаме спокойно за икономиката на Китай
Плазмена лампа премахва микробите в колата
Адските жеги в Европа предизвикаха стачка в завод на Stellantis
Мечка разби чисто нов Ford F-150
Прогноза: Скъпото гориво слага край на модерните автомобили
Volkswagen ID. Buzz става кемпер срещу 2600 евро
Създаден е електронен регистър на дигиталните клубове
Абровски: Като разграден двор сме, БАБХ няма никакъв архив
5 модела бански за всяка фигура
Гърция предлага пакет "Преживяването на Акропола" на цена от 5000€ на обиколка
Тихо, но значимо: Турция увеличава своя арсенал от балистични ракети